Вечеринка

Когато вчера ме поканиха на парти “между 3ти и 4ти етаж” в едно от общежитията, леко се обърках. Тъкмо се бях настроила за изживяване тип “Да бъдеш Джон Малкович” когато осъзнах прозаичната истина , че има голяма площадка на 3тия етаж, точно над която през метални парапети надничат стаите от етаж 4.
Стигането до нея си беше на ръба на влизане с взлом, защото сградата е лабиринт от сектори, с врата почти на всеки 10 метра, за която ти трябва студентското ID…Само че трябва да си записан като живущ (винаги ми е била особено симпатична думата живущ, почти колкото използвувам!) в това общежитие иначе нямаш достъп: дори асансьорът не тръгва без активиране с картата! Та се наложи да импровизираме. Бях с Дуня (другата мацка с ОSI стипендия, хърватка) и спретнахме една игра ” Познай от коя страна съм” за леко отнеслите се двама младежи, които седяха пред асансьора. Добре се справиха горе долу: на подсказката “На север от Гърция и Турция е”, сръчно предположиха…Скандинавия. След което помогнах с издайническото “Амиии, не но започва с Б” и те се пробваха с “Ооо, Исландия”… Ех, коварните лабиринти на азбуката…
В разгара на играта се присъединиха 2 мацки, една от които за изумителните 5 сек с информацията “Източна Европа” и “Б” веднага извика “Бългерия”. Ура!
Уж трябваше ние да раздаваме награди на спечелилите, ама те бяха толко щастливи, че отгатнаха, че ни съпроводиха до митичния трето-четвърти етаж. Там с удоволствие установих, че гледат Леон, но нямах много време да се порадвам на Натали Портман, щото се откри възможност за бира и наргиле с мента (не Пещера, тютюнът беше с аромат на мента!) на пейките отпред. Почти като в свети Седмоцикленици беше, да живей износа на чешко пиво зад океана!:) Беше приятна, необхоdима и заслужена почивка.
 Тук много много не се размотават и след първата седмица вече преполовихме живота на Рубенс, научихме защо тоя мръсник Корнелиус ван Харлем рисува разголени монахини, разнищихме Фламандския маниеризъм и онзи мушморок Веронезе…Изобщо всичко е на доста бързи обороти се случват много повече неща отколкото вкъщи, поради което онзи ден с лек елемент на изненада осъзнах, че няма и месец откакто съм дошла. Сам по себе си периодът е нищожен, но ми се струва 3-4 пъти по-дълъг: може би защото карам един ден тук и “един” в БГ чрез тази машина на времето и човешката комуникация , наречена ICQ. Не че това не се проявява в тежка форма на безсъние, заради която не мога да заспя преди 3-4 ,ама хайде…На Тайлър Дърдън това да не би да му се отрази зле…
Advertisements

2 thoughts on “Вечеринка

  1. Сега очаквам от теб по примера на Тайлър да създадеш нелегален кьотек-клуб, в който обаче да членуват само жени. Искам да привикаш най-перверзните си и надарени колежки и да спретнете един въргал насред мократа кал, а после се очаква от теб да ъплоуднеш и изобличаващи снимки. 🙂

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s