She eyes me like a Pisces when I am weak

Просто вече беше срамота! Денят някак си предразполагаше най-накрая да го направя и затова реших: отивам до къщата на Кърт Кобейн.

Тя е тук в Сиатъл: на другия край на езерото, до което живея (ез. Вашингтон). Предните няколко пъти като исках да отида все нещо ставаше…Но днес беше нетипично слънчев и типитчно приятен сиатълски ден, тъй че се отправих с бодра крачка към въпросния номер 171, Washington Blvd E.

“E”-то накрая може би ви изглежда излишно, но не се заблуждавайте Washington Blvd и Washington Blvd E са си две самостоятелни улици. Едната започва изведнъж от другата и всяка има своя номер 171…естествено на няколко километра разстояние един от друг и в противоположни посоки. Тъй че намирането се превърна в част от удоволствието и цялостната атмосфера на моя малък меломански поход. Снимките са от брега на езерото и приятната разходка в търсене на правилното място.

Вече поела в правилната посока реших за всеки случай да питам един полицай, който беше наблизо “Сър, къде почва Washington Blvd E?”
-Продължи натам, при парк Дени Уейн …
-Аааа! Точно той ми трябва…
В този момент вместо да продължи да обяснява за парка или улицата, за която го питах, полицаят просто се усмихна и каза:
-Оооо, ти търсиш къщата на Кърт Кобейн!? Продължи по-надолу по улицата и завий в ляво от парка…

🙂 На това му казвам служител на реда! Чете мисли, носи мустаци като бийсти бойс и те праща точно, където ти трябва. След като повървях половин километър, вече нямаше нужда да се оглеждам за номера: просто тръгнах в посока на хората с фотоапарати… Е, сега! Не си представяйте тълпи! 5-6 души минаха снимайки докато бях там и размазвайки се от кеф на пейката отстрани. Тя цялата е изписана с послания от феновете и кой каквото остави: пари, цигара, цветя, борови клонки(?!), бира…Да поседиш на нея слушайки любимата си песен на Нирвана (Lithium) e наистина невероятно изживяване: гледаш къщата, в която Кърт е прекарал последните си дни, слушаш музиката му и седиш на мястото, на което кой знае колко пъти Кортни се е търкаляла в несвяст докато осъзнае, че й остават само няколко метра до входната врата…Нечовешко!

Самата къща е с висока порта и зид отпред, дървена ограда от лявата страна и гора/растения отзад и отдясно. От пейката се вижда доволно втория етаж, но вместо да си промушвам апарата над зида -както едни младежи упорито се опитваха- просто отидох на успоредната (39та) улица. Понеже къщата е разположена в долната част на склона, от по-високо разположената 39та се вижда почти целия двор…Е, трябва първо малко оff-road в едни храсти де, ама тва са подробности;)

Хората, които сега живеят там явно са свикнали на какви ли не дебили драскащи по оградата им в опит да се покатерят и погледнат. Със сигурност е имало и ентусиасти да разгледат още по-отблизо, тъй че не ги виня, че така са се позаградили. Но както виждате не е невъзможно да се погледне, пък и е малко нещо предизвикателство. Taка де: throw down your umbilical noose so I can climb right back;)

he was born scentless and senseless
he was born a scentless apprentice
Advertisements

One thought on “She eyes me like a Pisces when I am weak

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s