Twice in a lifetime

Някои неща се случват веднъж в живота…Кой би повярвал, че срещата с Далай Лама не е сред тях? В понделник бях изправена пред почти инфарктната ситуация да седя на 10тина метра от него (3ти ред вляво, ако имате нерви да изгледате целия запис по-долу и да се взрете сред многото хора в Edmundson Pavillion, University of Washington) и атмосферата на събитието беше далеч по-вълнуваща и задушевна в сравнение с масовото леко в стил Тибетън Айдъл изпълнение на Qwest field stadium. В събота там появата му беше подгрята от някаква безумна кънтри/рок (?!?) група и миризмата на хот дог и пържени картофки някак придаде кофти комерс атмосфера на цялото събитие. E, не че това попречи на вълнението ми и невероятното усещане,но ,виж, понеделник ще остане завинаги в съзнанието ми.
Първо докато чаках да отворят вратите си поседях кротко във възможно най-сиатълската атмосфера на няколко хиляди други състуденти и преподаватели (събитието беше само за моя уни, по-надолу ще кажа защо): кой пробит и татуиран на всевъзможни места, кой вече на пределна възраст, плюс задължителната порция четящи. В Сиатъл всички четат, ама без майтап: редовна гледка в кафетата са сами хора на маса, които просто си пият кафе и четат книга в по-социална обстановка; в библиотеката по диваните похъркват редовни посетители, някои предвидливо взели си и възглавница…Та на опашката около мен имаше поне десетина дълбоко забили нос в страниците много приятни и енергични млади хора, доста далече от смотания нърд, който вероятно си представяте. Но дори и те обаче бяха изтръгнати от унеса си благодарение на странен звук, който постепенно ставаше все по-силен и силен.

От моста над тротоара, на който бяхме, бавно започна да се спуска червена тълпа размахваща знамена и плакати. На тях беше написано какво ли не от : “Don’t believe the lies of the media: we love our Tibetan brothers and sisters”, през “Dalie Lama only tells Lies” до любимия ми колаж от снимки гласящ ” Dalai Lama and his Nazi friends”…?!?!Оставям посланията на протестиращите китайци без коментар, те сами говорят за себе си. Съжалявам, че нямам мои снимки, но внасянето на фотоапарати беше абсолютно забранено и затова прилагам само от официалните снимки на пресата.

Самото събитие започна с официална церемония, включваща по-важните представители на академичното тяло в нещо като римейк на сцена от Хари Потър. Кълна се, встъпителните думи бяха поднесени от най-добрия Дъмбълдор wannabe в университета:) Далай Лама беше награден със званието Доктор Хонорис Кауза и за буйна радост на студентите сподели, че се радва да получи такова признание без дори да стъпва в униерситета:). Останалото е история, която ако имате време и желание можете да проследите тук.

Няма да разкажа как точно възприех изживяването, защото е много лично и честно казано не ми харесва душевния ексхибиционизъм така дълбоко разпространен по блоговете: такива неща губят силата си и се превръщат в уеб-баналност в момента, в който ги постнещ, затова ще ги запазя за най-близките:)
Усмихнат ден на всички:)
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s