Венеция- back in color

Нищо не ми харесва повече от идеята за новото начало. Не измъчено, изстрадано и започнато защото така ти се е наложило след някаква монументална разруха. Някога. Някъде. А ново, защото отвътре един глас казва, че искаш да видиш още и още. Да вкусиш, докоснеш, вдишаш и изживееш всичко, което досега не си.
 200677_10150440171350503_6993181_n
Бях поизгубила себе си във водовъртежа на чаша, която просто не е за мен. Понякога губим перспектива и трябва да стъпчем грешния чифт очила, за да го видим напълно. Тази година преди рождения ден нямаше никаква сатурнова дупка: имаше паралелна вселена. Тази веселата на RHCP, която кънти живително в мозъка ти с единствената уверена мисъл, че: Всичко ще бъде наред. Всеки има своите 127 часа. Някои просто остават там, защото не им се жертва ръката. Други продължават смело да тичат.
 197543_10150440167135503_3072751_n

Тази година нямах никакви очаквания и никакви планове как ще празнувам. Насред полската вечеря някой просто каза Загасете лампите! и на езиците на всички присъстващи прозвуча онази позната мелодия. Бой с конфети, цветен спрей и първи хапки карнавално настроение. След което любимата ми ненормална канадка се погрижи чашата ми да остане терминално пълна докато не се събудих дезориентирана в чуждо легло. Добре, че беше нейното.

199542_10150440165725503_5549087_n

По принцип не съм много по пожеланията, но определено има нещо специално като отношение при хората, които едва дочакват стрелката да чукне 12, за да ти кажат, че са се сетили за теб още преди празникът да е настъпил. На първите трима: сърдечно благодаря. Също на  вечно нелегалния Здравко за най-Me пожеланието и на Ирина за най-неочакваното (и затова наистина appreciated разписване  в Inbox-a ми). Номер едно най-неадекватна първа реплика беше немския хит : You have a pink jacket!, но предполагам за несъбудените хора е трудно да останат адекватни.  Важното е, че денят стартира в Barbie Slayer Tattoo, където се наложи да подновя поредния изгубен лабрет и да се почерпя подобаващо за празника със забранени сладкиши.

Импровизираният трип, решен 10тина часа по-рано обаче се оказа най-големият подарък. На път за най-любимото ми място в целия свят, в любимата кола с перфектната комбинация хора. Няма нищо по-приятно от това да четеш пожелания на фона на зареждаща музика, един готов за приключения мeчок и изненадващо уютна компания. Е, и естетическото удоволствие от един безобразно чудесен португалски полъх на предната седалка. Бруна, ти си най-щастливата жена на света и най-благородно завиждам с надеждата някой ден да повторя късмета ти! Оттам нататък всичко е – музика, просеко, парти за будните насред паркинга на летището, плюшени мечки, още музика, маски, поздрави насред balkan beat/electro party  на пиацата, chilling out, letting go and enjoying the horizon ahead of me.
 198745_10150440171275503_3684247_n
Има някаква свобода в Карнавала, която ти позволява да оставиш назад задръжките на познатото и просто да се потопиш в цветната маса наоколо. (Inter)act and fucking enjoy. 3 незабравими дни в една друга реалност. Красива, смела и съвсем неочаквана. Благодаря на всички, които се включиха (ин)директно в изживяването, на двамата, които дори споделиха, че са празнували вкъщи за мен и най-вече на прекрасната, неповторима.Serenissima и безкрайните тайни, втъкани по цветните й канали.
Advertisements

5 thoughts on “Венеция- back in color

  1. Боже, аз като те зачетох си помислих, че си имала някаква криза на личността, или още, още по-лошо творческа криза…а то било Рожден ден. :):)
    Аз май месец правя 23. Още възраст в късен пубертет, ама съм го замислил от доста време. Не за друго…мамка му, просто усещаш как времето ти изтича. И за пореден път се убеждавам, че конкуренция/врагове не са ми другите хора. А само Аз и Времето – е с това най-трудно се бориш.

    Какво да ти кажа…остарявай, ама не пораствай. Не пораствай повече, иначе страшно.

    “Всеки има своите 127 часа.”, това наистина много ме впечатли…изплагиатствах ти го на ФБ стената си. А тя по принцип е авторска. Прави сметка. 😉
    И честит ти празник…

    Like

  2. честит рожден ден, вълшебнице!
    умееш да изтръгваш от съкровението на мислите си онази мелодия на душата, която се усеща във всяка твоя думичка! необятна си!
    благодаря ти за прекрасното чувство, което винаги оставяш,
    след всеки твой текст:)

    .. колко обичам тази Венеция..

    Like

  3. Честит РД на патерица ! Не те познавам , но успя да ми предадеш много хубаво настроение,предполагам и на всеки , който чете това му се е приискалоо поне мъничко да е бил на твоето място … Пожелавам ти да запазиш тази емоция и никога да не губиш хората , които ти я създадоха !

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s