Totally Bikable

От първото си пресичане на скандинавска улица вече знаех: колелото Е начинът, по който искам да прокарвам линии по градското пространство. Никога не съм била особен почитател на придвижването с автомобил, пък и след 7-8 км дори доброто старо ходене пеша малко натежава. Но досега все отлагах…

Когато преди две седмици обаче ми предоставиха мечтаното колелце с безсрочна уговорка за ползване (един вид, подарък с отворена собственост 🙂 ми отне точно около 5 секунди да знам със сигурност, че това е единственото превозно средство, което искам да ползвам на този етап. Ето обаче и някои впечатления, за които не бях подготвена досега:

1. Велосипедистите са в привилигированото средно положение, в което нито на пътя шофьорите ги регистрират като равни в движението, нито на тротоара някой си спестява възмутения поглед, че не е сам на 40те сантиметра площ между зле паркираните коли и стената на най-близката сграда…

2. В този ред на мисли: по-добре да те гледа възмутено някоя бабка, отколкото на всеки светофар да се оглеждаш така, сякаш Райън Гослинг (като наемния убиец в Drive) чака да те извади от строя...Е, поне да приличаха на Райън Гослинг, бих се жертвала, но за Пернишката му версия не съм толкова сигурна…

3. Как беше израза за краставите магарета? Изведнъж забелязваш колко много хора всъщност напоследък залагат на същия начин за придвижване. И е приятно да се разминеш с някого с усмивка. Просто така. Защото имате нещо общо, което  доставя удоволствие и на двамата. (В повечето случаи) без задни мисли.

4. Все още не съществува математически алгоритъм способен да предвиди траекторията на българския пешеходец. Никой отпред, отзад и от(двете ни)страни не може да ни убеди в необичайния факт, че не се намираме в самостоятелна лента, и пространството около нас не е на разположение на всяка наша двигателна прищявка. Периферното зрение служи основно за ориентиране какви са заобикалящите ни магазини. А ако се движим в група от четирима души, ОБЕЗАТЕЛНО трябва да сме рамо до рамо.

5. В този ред на мисли: трябва да си взема звънец. Вече изчерпах всички възможни вариации на:
-Извинете!
-Може ли!?
– Писта!
– Дзън-дзън!
– Динг-донг!
Някой хубав ден ще кажа и Опа!


6.София хич не е Копенхаген. Нито ги има просторните, равни алеи за каране, нито отделните светофари за велосипедисти. Нито е особено разпространено да се кара с рокля/пола/и(ли) неспортни обувки. Но пък положителният характер на коментарите показва, че с малко повече желание Cycle Chic концепцията има почва навсякъде и мисля самоотвержено да се отдам на каузата.

7. Паркът е, за да се мине през хълмчетата и по-(лошо)проходимите части, а не по алеите, а високите бордюри са чудесен повод за устремен мини-drop. Много страдах, че предното колело, което карах застрашаваше малко живота ми в такива моменти, но най-накрая мога да карам както ми идва отвътре. Особено забавно е да се направи с рокля, за да се наблюдава ефекта от противоречащите си образи на карането и каращия. People with prejudice: my favourite thing to pass (by) 🙂

8. Multitasking-ът не само е възможен, но и почти задължителен. Освен пращането на усмивки по телефона, карането на  колело е перфектно съвместимо и с:
– пиене на сайдерче/бира (още няма дрегери за нас *evil laughter*)
– слушане на музика
– снимане на красива следобедна София
– разпускане в обедната почивка с Monster в ръка и добро настроение

9. Прибирането е 10 пъти по-приятно, свежо, студено и зареждащо с енергия (ако можеш да държиш кормилото изправено). Особено частта с носенето 5 етажа нагоре. Каква по-добра силова тренировка за край?

10. Малко конфликтно се получава с лошото време, но аз съм оптимист. Оттук до декември ни чакат само слънчеви дни, нали :)?

Advertisements

7 thoughts on “Totally Bikable

  1. ако имах пари за колело и ако можех да карам, със сигурност щях да се придвижвам така… 🙂 ама нейсе!
    притежателите на велосипеди дори не подозират какви късметлии са!<3

    Like

  2. знам, и аз поради същата причина нямаше да съм велосипедист още за неопределено време :)и съм мега благодарна за възможността да го карам 🙂

    Like

  3. Ха-ха, освежаващ пост!

    Усмивката ми стигна до ушите на:
    “Все още не съществува математически алгоритъм способен да предвиди траекторията на българския пешеходец.” 😀

    So True! Иначе и аз го гледам, че не само до Декември ами по моя календар до Февруари ще е за колОлО.

    Like

  4. 🙂 И мен ме забавлява феномена, когато се сблъскам с него :)) радвам се, че постът е оставил позитивни емоции.

    P.s харесва ми идеята ти за февруари 🙂 Ма като гледам бялото на Витоша може и да не (ни) се получи

    Like

  5. Чудесно занимание, но за самотни райдъри:-)с едно, две или ри ремаркета, мисията си е невъзможна;(
    Иначе съм с 4 ръце “ЗА”

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s