Turn the page

 Колаж: inni4ka ©

So come on, dear reader, turn the page…

Така ни подканва екранният Маркиз дьо Сад подозрително приличащ на Джефри Ръш в Перото. Така се чувстваме и всички ние, когато прехапем от любопитство устни, грабнати от онова блаженно смътно желание да се докоснем. До всяка дума. И да погълнем. Всяко всяко изречение, всяка глътка въздух и фрагмент от история затворени между двете корици.  
Предизвикателството е по идея на един известен богохулник. Аз го предавам нататък към Крис, защото се съмнявам човек, който пише така да не подбира само най-доброто от рафта; към Томи, защото вечно има някакъв спор и несъгласие като говорим, а това е винаги интересно. И към Коцето, Валка и Zee, които знам че редовно наминават, но по- рядко пишат..
Та така: понеже не всичко си струва да бъде споменато, ето 10те книги оставили най-силен отпечатък върху мен през изминалата година.

Nick Hornby. A long way down
Започвам списъка с Ник Хорнби, защото историята му започва на връх Нова година. Четирима души. Четири различни причини. И най-високата сграда в Лондон. Това, което ги свързва е, че всички…искат да скочат от нея.

(Мело)Драмата обаче свършва дотук. Защото каквото и да се случи в живота, малко са проблемите, на които си заслужава да обръщаме чак такова внимание. А с чувство за хумор и (само)ирония от всяка ситуация може да се намери по-добър изход. В случая на безкрайно остроумния Хорнби : много смешен и абсурдно забавен изход.

МАЛКО НЕ-ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Tim Harford. The Undercover Economist.
За тази книжка, която два пъти за една година мина през ръцете ми вече писах подробно. Но тъй като тя запали една тихичка мания по стила на Тим и зароди една бъдеща идея за дипломна работа- няма как да не влезе в списъка с най-запомнящи се заглавия.

А Legal Framework for bioethics

Малко смесвам развлекателното четене с целенасочената работа. Но като се има предвид колко месеци това беше основното ми четиво, няма как да не включа и този сборник със статии, който поизпъкна сред купчините друга литература по темата. Ако проблемите на биоетиката ви вълнуват в по-приложните им аспекти и сте любопитни за правната рамка, която се опитва да се адаптира към нововъзникващите дилеми в тази област- можете да прочетете част от книгата дори онлайн ето тук.
 

МАЛКО КЛАСИКА

D.H.Lawrence. Sons and Lovers

Лоурънс в оригинал е истинско удоволствие. Думите му сами по-себе си те увличат, а острата и безцеремонна дисекция на чувства и подбуди допълва десетократно ефекта им. Страница след страница се чувстваш жаден за още и още от историята и смазан под тежестта на истините, които виждаш черно на бяло за човешките съдби и природа.

Еrnest Hemingway. A Farewell to arms.

 Докато за Лоурънс четенето в оригинал е приятна опция, при Хемингуей направо ми се струва осквернително да има посредник между теб и думите му. Всяка сричка е на мястото си. И нито фонема повече. Суров. Истински. Без излишни евтини трикове, с които да украсява словото.
Up to the fucking point. Малко неща въздействат така както прозата му. Една  безкрайно мъжка, рационална и хващаща за гърлото проза, в която less is truly, exceptionally, terribly more.

Christopher Marlowe. The Jew of Malta


 Малтийският евреин Барабас ще стане герой на всички от вас, които като господин Бла, обичат да посочват безкрайното лицемерие на благоверните християни и да гледат реалистично на користните политически подбуди, облечени в добри, богоугодни намерения. Встъпителните слова са вдъхновени от Макиавели, а мотото е чисто и просто: Some Jews are wicked, as all Christians are…






 MАЛКО ВЪЗДЕЙСТВАЩИ ЖЕНСКИ ДУМИ

Margaret Fuller. These sad but glorious days
Маргарет Фулър е от онези впечатляващи жени, които вместо като връстничките си да се вълнуват предимно от това как да бродират чеиза си за сватбата са предпочитали да са заобиколени от мъже…за да говорят с тях. Да споделят мислите, идеите и интересите си. В случая: премахването на робството, трансцендентализма и революцията в Италия. Фулър е лична приятелка на Емерсън, познава се с По и като журналист интервюира Жорж Санд, Мацини и други големи личности от своята епоха. 
Хрониката на престоя й в Европа е вълнуваща история от първа ръка за ежедневието, изкуството, културата и политическите пожари на Стария Континент през 19в. Наред със съпруга си тя подкрепя идеята за република и обединение на Италия.
 Aphra Behn. Oroonoko
 Ако Фулър е вълнуваща представителка на нежния пол за времето си, то Афра Бен е истински революционер. Кървавата история на африканския владетел Ороноко е не просто обагрена с насилие и теми табу дори за съвременния читател. Тя е така пропита от психоанализа, вина и Todestrieb, че Фройд може само да се надява да създаде такова нещо, ако беше живял през …внимание… 1688 година.
 Смела история и брутален “Маsters of horror” край, написани от жена, живяла векове преди някой да се сети да говори за еманципация. А в днешни дни си имаме любовни терзания и наричаме “писателка” Стефани Майер…

 МАЛКО ТЕОРИЯ НА ВОЕННИТЕ ИГРИ

Sun Tsu. The art of war

Преди време си я бях дръпнала на ebook, когато търсех Владетеля. Двете някак си наистина се допълват. Ценни уроци за по-умните ходове и азиатска пестеливост. Извън калта на окопите, войната май наистина е изкуство.

И МАЛКО НИЩО-ОБЩО-С-НИКОЙ-ДРУГ

Клаус Кински. Нуждая се от любов.
Eдна книга, която технически завърших тази година, но търсих трескаво, жадно и нетърпеливо и прочетох в по-голямата й част още през 2011.
Малко неща са ме оставяли с толкова противоречиви чувства. Също така малко хора са ме карали да се замислям дали изобщо мога да ги понасям или съм хипнотизирана от чара и гения им като от някаква необяснима магия. 
Както внаги съм знаела – Кински е ужасен. Непоносим. Женкар. Кръшкач. Вулгарен. Грандоман. И дори, когато те е възмутил до степен вече да ти прилошава само от вида на буквите, изписващи думите му, има нещо, което пак те тегли като кука към експлозивния му, неиздържаем нрав. 
Преди го бях виждала само на екран и през чуждите очи. Гледайки през неговите очи до голяма степен се разочаровах. Но и до голяма степен се убедих колко вълнуващи искрици гении проблясват между пристъпите му на ярост и гонзо порнографската стойност на някои от спомените му. Кински е Мъж, който мрази до бяс всичко. И обича до полуда своя малък син с всяка частичка вибриращ от непредсказуемост живот. в него.
Advertisements

3 thoughts on “Turn the page

  1. :! ти да видиш 🙂 ще ми е интересно да подхвана nick hornby и aphra behn, че поне от твоето описание ме грабнаха отръки.

    За съжаление не съм чел кой знае колко незнайни перли миналата година, но ще отделя няколко заглавия и ще дръпна списъка надолу. 🙂

    Усмивки и благодаря!

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s