Oво е Гуча!

 


 От няколко години с приятели все си говорим по това време на годината как бихме отишли да послушаме надсвирването на цигански оркестри в Гуча. Но къде покрай държавни изпити, къде покрай празни джобове – митичният сръбски фестивал си оставаше само смътна идея.

 
Но нали така и така светът трябвало да свършва тази година (поне да беше се случило преди Батман да иде на романтична ваканция във Флоренция…), та със Стеф решихме да стигнем до това циганско приключение и ние. Разбира се, отново на две колела.
 
Пътят си беше част от изживяването, затова преди да разкажа за самата Гуча, не мога да не споделя приятните впечатления от Сърбия като цяло. Честно казано по пътя не видях страната по нещо да изостава като инфраструктура (да, пътищата са ни еднакво разбити) и състояние на градовете от България- дори на места ми се стори по-поддържано и добре уредено. А това  говори доста за страна, която все още не е част от ЕС (макар и само по политически причини) и която само преди десетилетие и нещо е била във война. 

 

Но да се върнем на пътуването. Пътните знаци си бяха не по-малко забележителни от красивите гледки. На влизане в тунел е важно да знаете, че е време да включите фаровете или с други думи “Пали Светло!”. А ако не сте се наспали, билборд с ударил глава във волана човек услужливо напомня “Караш уморан? Па поспри!”.
 
Ние обаче не карахме уморени (поне на отиване) и като цяло нямахме търпение да стигнем. Особено след последната отсечка на пътя, която се извиваше в такива живописни завои, че направо свят да ти се завие. Включително и един почти вертикален, който не бях сигурна дали не е по-удачен за скално катерене. Както и да е.
Ето ни в Гуча в идеалното време: 3 следобед. Разпъваме палатката в двора на някаква кръчма, а в другия му край има големи гърнета с къкрещ фасул и добре ухаеща скара. Градът е много по-голям отколкото си го представях и улиците се пръскат по шевовете от хора на най-различни възрасти и в най-различен стадий на алкохолно натравяне.
 


Честно казано по-добре да не коментирам много последното, защото една домашна сливовица така ми омотава главата, че не съм сигурна дали някога пак ще пия нещо повече от Ариана Радлер. Не е много приятно за теб и останалите да не знаеш къде си, когато…наистина не знаеш къде си насред тълпи от хора, звуци, скари и оркестри. Но на другия ден пропорцията кола / ракия е в полза на първото и доста по-добре почвам да се ориентирам сред реките от хора.

 


 Както казах: градът е значително по-голям от малкото селце, което си представях на идване. И от съседния хълм е приятно да го гледаш: покрит в бяла пелена от дим. Без преувеличение това е собствената му атмосфера, създадена от пушека над скарите и алкохолните изпарения на десетки хиляди танцуващи по цял ден щастливи балкански субекти. Веят се сръбски знамена и сергиите със сувенири тук-таме се редуват с такива за военни униформи. Почвам да осъзнавам все по-добре защо думата “сръбски” така често стои до “национализъм”. И все пак има доста за уважение у хора, които така пламенно си обичат страната. От друга страна малко притеснително е най-популярният сувенир да е шапка от военна униформа…



А хората? Хората не са хора. Всички пеят, пият и танцуват от принудителното събуждане сутрин с топовни гърмежи (съвсем сериозно говоря) докато могат да се държат на крака. Всяка част от града, кръчмите, реката, близките горички и хълмове е сцена: за оркестри, за индивидуални изпълнения и кой-каквото-му-идва-отвътре. До края на следобеда в събота вече имам мускулна треска от смях и въртене настрани да видя къде какво става и кой каква нова щуротия е измислил. Една наша приятелка се покатерва да танцува на купа събрано сено близо до едно хълмче и докато ядосаният фермер се опитва да я свали долу, вече му се налага да бяга в другата посока, където 10тина АТВ-та вече вдигат прахоляк по (предполагам) неговия хълм. “Па сам ти казал да спреш!”. Па те като решиха да минат не му остана много освен да вдигне примирено ръце. За подобието на пясъчна буря, което се вдигна от групичката : справка със снимката горе.

 

Изобщо – смях и анархия. Право под очите на тълпи полицаи, които следяха непрекъснато за истински нарушения без да се бъркат във веселбата и шума. И за разлика от нашенските полицаи, които обикновено с едната ръка си бъркат в носа, а с другата си подпират шкембето, тези всяваха респект без да гледат лошо и без да тормозят. Макар че, ако питате мен имаха повече работа в местата за обмяна на валута, отколото по улицата. Пред очите ми една циганка извади пачка с валута дебела колкото 5-6 плескавици. И не ми обяснявайте, че я дискриминирам и си правя прибързани заключения: обикновено това не са парите в брой, с които разполага човек без обувки…
 


Но какво да се прави- в Гуча може да се види (съвсем букално) абсолютно всичко. Денят прелива във вечер и пак си проправяме път сред тълпата да гледаме обявеното надсвирване между оркестри от цялата страна. На входа на доволно големия за едно селце стадион, обаче се отказваме и врътваме няколко кръгчета на въртележката в близкия лунапарк. След което сядаме  да послушаме свиренето и да погледаме тълпите от хълма. Слаба работа беше този оркестър, както беше споменато: наградният фонд убива душата на музиката. По улици и тераси имаше далеч по-вдъхновена “свирня”.

Точно ни се приспива от разочарование и на път към вкъщи ни пресреща другата група приятели: хайде обратно за още “Наздраве”-та! Посъбираме малко пари с танци и осъзнаваме, че този малък град просто не спи. Ние обаче трябва, защото ни чака дълъг път.

 
На връщане насъбраната умора си казва думата, но изживяването си заслужава. Чисто и просто. Ово е стандарт!
Advertisements

One thought on “Oво е Гуча!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s