PseudoScience


Сигурно мнозина от вас буквално са се “изгубвали” в сайта на TED, в т.нар chain surfing. Започваш да гледаш една лекция. Става ти интересно и избираш втора, трета…Покрай тях търсиш информация за включените теми и преди да си се усетил милиони нови въпроси и жажда за знание са се зародили в главата ти. Доколко обаче можем да имаме доверие на тази информация? Популярната наука, макар да скъсява малко дистанцията между академичните среди и широката публика, залага и доста подводни камъни в потока на познанието.

Онзи ден за пръв път сериозно се замислих дали качеството на предлаганите материали в TED talks е на същото ниво, каквото беше преди години. Причината? Можете да изгубите 10.30 мин от живота си, слушайки как блогърката със съмнителен интелектуален принос за човечеството Анита Саркисян (определяща се като “поп критик” и обсъждаща основно образите на жените в сериали и видеоигри) разказва за важната тема…”интернет тролове и тормоз в коментарите под моето феминистко видео”.


Нямаше как да не се замисля: защо по-дяволите вместо за някакво важно откритие някой трябва да слуша лекция за това? Днес една много интересна статия в Harvard Business review неочаквано ми даде отговора. Макар чрез децентрализация да дава изключителното предимство да се улесни организирането на локални TEDx talks, бизнес моделът на TED отваря и една рискована пропаст между: 1.желанието да се осигури достъп до нови идеи и 2. необходимостта все пак да има някакъв филтър, който да отсява плявата от истински ценното знание.

В центъра на този проблем е една нашумяла наскоро стара лекция от 2010 на никому неизвестния автор на юношески романи Ранди Пауъл. Под гръмкото заглавие Vortex  Based mathematics, Пауъл успява да побере толкова много несъстоятелни и крайно ненаучни твърдения, че академичната общност се изправя на нокти в недоумение: кой е дал думата на този човек и къде е границата между желанието за изява и оправдаването й с реални познания.

Подобни въпроси поставя и Алън Сокъл още през 1996 година в едно свое цинично начинание, което по-късно ще стане известно като Демистификацията на Сокъл. Опитният физик решава да провери до каква степен има истински качествен контрол в научните издания – и по-специално изданията в областта на социалните науки, където свободата за интерпретиране на фактите позволява много по-големи отклонения от истината, отколкото при точните науки. 

Сокъл изпраща на изданието Social Text напълно измислена статия с гръмкото заглавие “Прекрачване на границите: към трансформативната херменевтика на квантовата гравитация”, в която твърди, че квантовата гравитация е просто социален и лингвистичен конструкт. За негово удивление изданието публикува необоснованата рожба на неговото въображение без никакви възражения и критика. По-късно редакторите се опитват да обърнат нещата, настоявайки, че Сокъл е постъпил некоректно изпращайки недобросъвестен текст. Лесното им одобрение обаче само потвърждава съмнителната научна стойност на някои разработки, които отвъд сложната си терминология и претенции за откривателство, всъщност не разполагат с никакво стойностно и емпирично полезно за човечеството познание.


Макар да се проявява под множество форми и понякога добри прикрития, псевдонауката има два основни варианта: 1. умишлено изопачени, зле интерпретирани или чисто и просто измислени открития в областта на точните науки и 2. прояви в социалните науки: под формата на субективни тези, базирани изцяло на семантична или друга интерпретация, които не са емпирично проверими и базирани на факти.

 На простичък език, това са например: 1. опитите на Креационизма да обясни чрез способите на религията, някои от неоспоримите открития на еволюционната биология 2. опитите на “постмодерните” учени, способни да изпишат десетки страници за напълно иррелевантни за човешкото развитие и познание теми.  

Както казва еволюционният биолог Ричард Докинс : 

“Представете си, че сте интелектуален позьор, който няма нищо съществено за казване, но имате силни амбиции да успеете в академичния живот, да съберете около себе си клика от верни поддръжници и да имате студенти по света, които да миропомазват божественото ви слово на страницата от учебника си с яркожълт маркер. Какъв стил бихте култивирали за това? Със сигурност няма да е ясен и разбираем, защото яснотата би изобличила липсата на съдържание зад думите ви.”

                * Ако ви е интересно да научите повече за конкретни примери в областта на (не)научните открития: благодарение на издателство Изток Запад можете да се потопите в “Псевдонауката” на Бен Голдейкър. Макар съдържанието на книгата да не е свързано с примерите и мненията, поместени по-горе, тя е ценен източник на конкретни примери за злоупотреба с названието “наука”.
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s