Freaks & Geeks

Вчера с брат ми решихме пак да изгледаме Freaks & Geeks: сериал за група хлапета през 80те, които минават през всички проблеми и радости на тийнейджърските години, всеки в своята роля в училищната йерархия: готините хлапета, хулиганите, pot heads, Star wars феновете, гениите от олимпиадата по математика, грубияните. Всички.  
Прекрасното на сериала е, че макар да залага на герои, които изглеждат като стереотипи, с опознаването им виждаме много други страни от историята, които далеч надхвърлят клишетата от лъскавите американски комедии и задълбават дълбоко в много важни теми като ценностите на едно подрастващо хлапе, ролята на приятелите, на родителите, на социалната адаптация в училище. Вижда се колко раними и уязвими в семейството си са някои от най-грубите герои, колко отворени към другите могат да бъдат уж закостенелите и как дори “зубърът” в крайна сметка получава шанс да излиза с най-красивото момиче…за да стане първият, който я е зарязал, защото всъщност е ужасно скучна …
Този сериал, както и няколко интересни статии (за домашното образование и грубияните в училище), които четох напоследък, ме накараха да се замисля за ключовата роля на училището като социална среда за сформирането на даден човек като личност. Абстрахирам се от преподаваните предмети и получаването на даден набор от знания: това е съвсем отделна и много обширна тема. В момента ми се ще да обърна внимание на невидимите “предмети” в програмата: адаптиране, себеутвърждаване, формиране на вкусове, изграждане на устойчиви представи за себе си, света, взаимоотношенията.
Отностно Грубияните в училище
Едно много интересно проучване на основни училища и гимназии проведено от UCLA, Калифорния показва, че до 6ти клас почти не се наблюдава тормоз над по-недодяланите хлапета от страна на тези, които са смятани за тарторите и “готините” в училище. С навлизането в пубертета изведнъж разделението на “загубеняци” и “готини” настъпва и агресията (вербална и понякога дори физическа) се увеличава като начин за маркиране на територия и добиване на авторитет.
Във Freaks & Geeks тази тема не е показана едностранно като в повечето филми, където “гаднярите” са просто задници, които са груби с по-слабите деца само за удоволствие. Алкохолизмът, проблемите в семейството, тормозът над самите тормозещи са фактори, които често ги превръщат в това, което са. Тук идва ролята на учителите, които не просто трябва да санкционират отрицателното поведение, а да се опитват да разберат причината, да намерят отдушник на тази агресивна енергия в нещо полезно и градивно.
Има разбира се и такива, които са задници, просто защото са задници. За да се обърнем и към българската действителност: това са разглезените хлапета, които никога не са чули “Не!” от мама и тате или пък са били мис/мистър Селска дискотека 2012 и се държат сякаш са най-доброто нещо, което се е случвало на човечеството, въпреки че едва успяват да кажат едно изречение на правилен български и са горди, че единственото, което са прочели е каталога на мола за съответния сезон и профила на гаджето им в Елмаз… 
Ако има тийнейджъри, които четат тази статия, искам да ви кажа едно: спестете си нервите, не позволявайте такива хора да ви мачкат, защото сте по-умни, по-добри и по-свестни от тях. Не се примирявайте, не си мълчете. Много от проблемите в държавата ни идват от това, че интелигентните хора търпят и мълчат, а на простаците не можеш да им затвориш устата. Бъдете като Джуно: the coolest anti-cool teеnage character или най-добре: като себе си, без страховете дали се вписвате. След 5-10 години ще разберете колко повече се ценят оригиналните и интересни хора, отколкото масовката.
 
Изправете се, ако някой ви бутне. Обърнете се към учителите си, ако някой ви тормози. Разкажете на приятелите и родителите си и не се срамувайте да помолите за съдействие или помощ. Никога, никога не си мълчете, защото някой е казал, че ще ви набие, ако се обадите.  Мълчанието ви е сила, която му давате и която не заслужава. Особено ако се стига до по-сериозно насилие, свържете се със съответните хора в училище, които могат да съдействат. Ако не вие, а някой друг минава през всекидневен тормоз: застанете на негова страна дори да не сте близки: дайте пример и на останалите какво е ок и какво не е да се търпи. Най-лошото нещо е добрите хора да не правят нищо.
Тук искам да припомня думите на Варис от Game of Thrones: 
Power is a curious thing…Three great men, a king, a priest, and a rich man. Between them stands a common sellsword. Each great man bids the sellsword kill the other two.

Who lives, who dies? Power resides where men believe it resides; it’s a trick, a shadow on the wall, and a very small man can cast a very large shadow.

Необходимият коректив

Разбира се, има и т.нар необходимо зло. Не бива човек да тъне в самодоволство и изолиран от реалността идеален свят, в който той винаги е прав. Ролята на училището като място, в което да се случи здравословен сблъсък с чуждото и различно мнение е изключително важна. Няма начин човек да си изгради характер, ако поне малко не го провокират, ако не му се опълчат (правилно или не) и не се види дали той веднага ще отстъпи или ще отстоява мнението си.
Не може без никаква конкуренция и съревнование: излизането от зоната на конфорт е важен тест за характера на човек и за интелигентността му. Интелигентният човек не се плаши и не мрази по-умните и по-можещите от него. Той се вдъхновява от тях, мотивира се, израства в компанията им. Простакът се старае да ги смачка, защото го плаши, че имат нещо, което той няма. Ако чуете от Х репликата “Aбe, този Y какво ми се прави на умен/се мисли за много умен” с много малки изключения 100% мога да ви гарантирам, че Y наистина е по-умният и Х се опитва да се справи с този факт, търсейки проблема извън себе си.
Има една много хубава поговорка на английски Birds of a feather, flock together. Хората, с които инстинктивно се събираме и привличаме един-друг са много ярък пример за качествата, които притежаваме. Обратното също важи: хората, които ни дразнят също казват страшно много за нас, често под формата на криво огледало. 
В една чудесна книга на Паоло Джордано, наречена Самотата на простите числа, едно от по-свитите момичета в училище си тръгва от купон хванато за ръка с още по-социално ощетен неин съученик и неочаквано за всички това предизвиква бясна омраза у едно от най-популярните момичета. Защо? Защото преди време популярната девойка си е легнала с красив гимназист, който след това не е пожелал дори да го видят как говори с нея. В крайна сметка: държането на ръце, колкото и дребно нещо да е, е желан знак за интимност, която тя не е получила от никого. 
С две думи: когато се дразним на това, което другите имат, това обикновено е защото ние го нямаме. Запомнете това, когато някой се опита да омаловажи нещо, което сте постигнали или ви се подиграе, че на родителите ви им пука прекалено много за вас: много е вероятно това да е неговото отрицание на факта, че на него самия му липсва хубаво семейство у дома или среща трудности да разбира и учи нещата, които на вас са ви лесни.

Не се оставяйте на отрицателните конфликти, търсете хората, които наистина могат повече от вас и знаят повече от вас: те са примерът, който трябва да следвате и летвата, която да търсите. 

Образованието у дома

Има всякакви хора и училището (с всичките конфликти и болки на растежа, които се появяват често в тези години) е важна възможност да се сблъскаме с тях и да се научим да се справяме по-нататък. Затова образованието у дома (въпреки изтъкнатите тук хубави предимства) е по-скоро лоша, отколкото добра идея. Социализацията е не по-малко важна от изучаваните предмети, да не говорим за финансовата бариера пред много родители по отношение на време за оставане в къщи, подготвяне на необходими материали, частни уроци и тн.
Образованието у дома е вариант за особено мотивирани деца и добре дисциплинирани родители, които заедно евентуално могат да изградят една по-стимулираща и креативна среда. С мързеливи деца и родители, които не знаят от къде да започнат и нямат научен и педагогически опит, образованието вкъщи може да донесе само проблеми. Например: липса на широкообхватни знания (риск да се преподават само тесен кръг от “интересни” предмети) и най-вече: липса на сравнителна база за собствените познания и умения. 
Както се казва в Царството на слепите и едноокият е цар. Ако детето се обучава само вкъщи как ще разбере дали изостава в знанията си? Как ще се мотивира да се старае повече ако не вижда дали няма много по-добре подготвени от него? 
Разбира се, горепосочените неща не са гарантирани и в конвенционалното училище. Ако всички ученици в един клас са на много ниско ниво като знания и дисциплина, единственият който чете малко повече може да е “най-добрият” за този клас. Същото дете обаче ще бъде под средното ниво в клас, в който всички деца се стараят и имат много познания. 
Компаниите умират за типа self-starters, които по дефиниция ражда домашното образование, но в реалността далеч не всички деца са като хлапето от видеото по-горе и имат такава вътрешна мотивация и отворено към научването на нови неща съзнание. Така че подобни домашни занимания могат да послужат за надграждане на умения, но далеч не биха заменили пълноценно стандартната форма на образование.

А вие? Какво мислите по въпроса за домашното образование и ролята на училището за формирането на характера?

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s