Multita(b)sking

Искам да подам молба за смяна на стандартния брой часове в денонощието на поне 34!

Днес видях, че вече се продава коледна украса и осъзнах, че тази година е почти отминала без дори да усетя. Ден след ден, седмица след седмица: Go with the flow. Or more like: the white water rafting. Докато седна да пиша какво се случи и виждам, че на календара пише 27, а последно премигнах на 14…

Първо беше Rails Girls: eдно от най-интересните събития, на което съм била от доста време насам. Пълно с доста симпатични и целенасочени млади хора, чиято цел беше да ни (по)кажат, че нищо не е Rocket Science, стига да ти бъде добре обяснено и стъпка по стъпка да започнеш да научаваш необходимото.

Мисията на Rails girls е простичка: повече момичета да навлязат в света на кодирането и да навлязат в IT индустрията, където според различни статистики (малко от Forbes, и още от Quartz) броят на жените, които се занимават с разработване на софтуер е едва около 10-12%.

Не съм почитател на търсенето на външна дискриминация и затова ми харесва подходът на събития като Rails Girls, които се фокусират върху боренето на вътрешните бариери у момичетата (като убежденията, че “това не е женска професия”, “прекалено е трудно”, “трябва да си гений в сферата на математиката” и тн) и показват, че и най-далечните професионални пътувания започват с една малка крачка към разбирането и правенето на нещо.

Идеята работи от години (някои бивши участници вече са ментори/инструктори!) и то далеч не само в София (където се случва за 4ти път). Rails Girls в началото на месеца се проведе паралелно в над 130 града по целия свят. На всеки 1-2 души се пада по един ментор, мъж или жена. И определено смятам, че извадих голям късмет с Моника, която освен, че е много симпатичен човек, обясняваше страшно подробно всичко и отговори на цялата приливна вълна от въпроси, която отприщиха у мен новите занимания. Честно казано нямам търпение да довърша натрупаните в момента ангажименти, за да мога да почна по-постоянно да разучавам нещата в тази насока.

Снимка: RATIO
Само седмица след това RATIO събуди в мен надеждата, че в България е пълно с интелигентни млади хора. Някои от зрителите ми се сториха в съвсем училищна възраст и страшно ме зарадва фактът, че има хлапета, които са избрали да прекарат цяла събота на форум за популярна наука на фона на всички други занимания, които биха могли да предпочетат в свободното си време.

След събитието (пълно с любопитни факти за мимикрията oт Джери Койн, ваксините, предстоящата мисия на НАСА до Марс и манипулирането на общественото мнение) се наложи да ползвам WiFi-а в зоната за хранене на Paradise center. Да кажем, че убежденията за светлото и интелигентно бъдещо поколение бяха успешно неутрализирани от няколко изключителни разговора наоколо, които бързо и яростно ме върнаха обратно в действителността…

Въпреки всичко обаче оставам оптимист- няма нищо по-хубаво от пълна зала с млади хора, които се интересуват искрено от наука!

Колкото до медийните занимания, изключителният курс на MRG заема голяма част от свободното от работа време. Уебинарите и занятията се водят от лектори и професионални журналисти с публикации в светила като New York TimesThe Los Angeles Times, CNN, Al Jazeera, Reuters. 

Изключително интересни и сериозни теми се редуват с безценни насоки за писане, качество на поднесената информация и професионални и етични стандарти. Именно тези стандарти и критерии за качество са неща, с които (опасявам се) твърде малко журналисти у нас се съобразяват, ако се съди по безкрайно едностранчивото, емоционално обагрено, слабо проучено и безкрайно повлияно от политически и икономически интереси отразяване на всевъзможни теми (далече не само проблемни теми като помощи за развитие и човешки права) в нашето медийно пространство*. Предстоят далечни предизвикателства. 

*Тук дори не включвам най-тежките форми на случайно списани текстове от още по-случайни автори в таблоидните и fast food медии, свързани с един добре познат на обществеността едър господин, напомнящ на Наполеон от Фермата на животните.

Та така- времето си лети и дните се превръщат в седмици. А между останалото идват поредната порция смазващо кино от Дейвид Финчър, чашите ябълкова ракия и вино, туфлите, DIY мебелите и подготовката за местенето в едно дълго чакано ново, топло и общо вкъши 🙂 

Животът е прекрасен и майсторите дебнат отвсякъде.

Advertisements

One thought on “Multita(b)sking

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s