ГМО дебат или как да не се държим по време на Фестивал на науката


 
Дoста трудно ще ми е да опиша с думи вълнението си от идването на проф. Ричард Докинс в Българияи затова няма дори да се опитвам. Възможността да слушаш негова лекция на живо, да му зададеш въпрос и да сложиш в библиотеката си подписаните копия на The Selfish gene & Unweaving the rainbow е нещо, което дори не съм си представяла, че ще стане. Поне не на родна почва. Щастлива съм, че подобни събития се случват в рамките на фестивал на науката с много международни гости. Още по-щастлива съм, че към събитието имаше такъв голям интерес от хора на всякаква възраст. Изкуствен интелект, стволови клетки, ваксини, еволюционна биология, науката в киното: все разнообразни и интересни теми. Това, за което ми се ще да поговоря обаче е може би най-противоречивото събитие по време на фестивала. 

Ако трябва да опиша с две думи дискусията за ГМО след презентацията на ирландския учен Padraic Flood  то това беше: истински цирк. По-късно г-н Флъд ме увери, че е виждал много по-тежки ситуаци и „Това беше направо цивилизовано“ и все пак не мога да изтрия острото усещане за гротеска, останало в съзнанието ми. Какво точно се случи?
 
 
Като учен (т.е човек интересуващ се от фактите и стремящ се към прогрес) Флъд разказа по балансиран начин за страховете от ГМО и липсата на солидни, статистически значими научни доказателства, които да оправдават масовата паника. Тъй като основният му интерес е към  ботаниката, презентацията се фокусираше върху модифицирането на растителни видове.

 Toва не е нищо ново и генномодифицирани растения съществуват от хилядолетия насам вследствие на смесването и култивирането на различни сортовеПросто технологиите днес позволяват по-точно таргетиране и подмяната на конкретни генетични сегменти. Методът се използва успешно за намаляване нуждата от пестициди (които вече наистина могат да бъдат доста опасни за здравето) или проекти като „златния ориз“ с добавен Витамин А, който може да реши сериозни проблеми с липсата на важни хранителни вещества в най-бедните региони на планетата.
 
Винаги има отрицателни реакции по такива теми: научният прогрес и навлизането на територия, която не е напълно опозната плашат мнозина. Това си проличва оше от първия  въпрос (както и нетактичното доминиране на цялата дискусия) на група твърди противници на ГМО. Аргументацията им беше, че сред тях “има научно лице”, а любимият източник на подкрепа: едно от най-дискредитираните изследвания в науката през последните години (вижте темата за Сералини по-долу).


Казаха се откровено неверни неща (напимер, че “няма дългосрочни изследвания върху ефектите от ГМО”- при положение, че има даже изследвания върху изследванията)
, а прекъсването, повишаването на тон и обидите към лектора ескалираха непрекъснато: „Какъв учен си ти, бе, момче“, „Кой ти плаща да ги говориш тия неща?“, „Кой плаща за тази лекция изобщо“…
 
Нека изясним нещо много важно. Няма нищо лошо в излагането на контра-аргументи и в съмнението. Това са основите на науката и критичната мисъл. Никой в залата не би имал против ако някой стане и зададе разумен и аргументиран въпрос от експерт по генетика или микробиология. Но не се чу критика на експертно ниво- от едната страна се чу опит за научен дебат, от другата: караница на ниво Хора-със-свободно-време-си-спорят-в-БгМама”.

Ако отидеш на научна конференция и започнеш да разказваш личните си мисли и емоции за неутриното или астрофизиката ще се изложиш като абсолютно некомпетентен човек и няма да има две мнения по въпроса. Но когато става дума за областите, в които науката се припокрива със сфери от ежедневния живот изведнъж всички решават, че имат меродавно мнение. Явно астрофизиката е прекалено абстрактна, за да я обсъждаш на чаша ракия, за разлика от така „познати“ теми като храненте и здравето, по които за мнозина е ок да се сипят какви ли не непроверени твърдения.
 
 
 „Всеки има право на мнение“ е слаб аргумент тук. Да имаш мнение по никакъв начин не прави това мнение правилно. ОК е да имаш мнение за субективни неща (зависещи от твоя личен вкус и предпочитания). Не може обаче да имаш „мнение“ за факти. Представете си гравитацията, фотосинтезата или репликацията на гени да са “въпрос на мнение”! Звучи абсурдно, нали? Тогава защо да е по-малко абсурдно не-биолози да имат мнение за генетични изменения в организмите?
 
 





Да се върнем на СФН (Софийски фестивал на науката). Пак повтарям- няма проблем да се чуват критични мнения, ако е направено по стабилен научно-подкрепен начин. Аз не промотирам Монсанто и Макдоналдс – пък и не е зле да се направи разлика между генно модифициране при ядливи растения, фуражни култури и добитък;  между полезни генни модификации и боклуците, които се продават във Fast food ресторантите.
 

 Промотирам само и единствено рационалното и критично мислене, защото анти-ГМО дискурса, на който станахме свидетел в Театър София си беше точно като за театрална постановка. И то доста слаба.

Най-слабият аргумент от всички

 Многократно се каза „Прочетете какво казва Селерини. Един професор който разкрива истината за ГМО“…

Първо…човекът се казва Сералини – добре е да знаеш фамилията на ключовия си източник… Или поне помага, като се бориш за credibility
Второ – никой разумен учен, който държи на реномето си не би градил теза, цитирайки Сералини. Това е едно от най-дискредитираните имена в науката през последното десетилетие. Той става известен с добре изградено като маркетинг (и зле изградено като тези) изследване, в което се твърди, че ГМО имат тежък канцерогенен ефект върху лабораторните плъхове.
Статията на Сералини е публикувана без Peer review, с потресаващи пропуски в методологията, провеждането, анализа и обобщаването на резултатите (вижте цитатите около този параграф)Най-малкото: избрани са вид лабораторни плъхове, които се използват при ракови проучвания, именно защото са изключително податливи към развитие на тумори.  Научното списание, където е публикувана я изтегля, а през 2013 международна група от учени разглежда под лупа всички проблеми и стига до извода, че статията “пренебрегва минималните стандарти за научно и етично поведение”.

Често търся статии, които критикуват дадено проучване, за да мога да преценя и двете страни на монетата. Толкова безпощадна критика, обаче, не бях виждала. Не и на ниво изследвания, които са придобили такава широка известност.


Кой плати за тази лекция?

Лекторът  Padraic Flood разбира се, посочи много от гореспоменатите аргументи срещу Сералини. Невъзможността да бъде оборен по интелигентен начин предизвика друга статегия > да се твърди, че “Лекцията е платена/Лекторът е платен” и лобира за ГМО интереси. Такъв подход се нарича се ad hominem и е ясен признак, че си на губещата страна в един дебат. 

 
Лекторът и лекцията
 
Флъд базира презентацията и отговорите си на своя опит като учен, базиран на познанията по генетика, прочетени peer-reviewеd статии за ГМО, както и вярата в мисията на науката като цяло: да работи с факти и да помага за прогреса на човешкото познание. 
 
В момента той е финансиран за своята научна дейност от престижния Max Planck Institute for Plant Breeding Research. Парите идват от немското правителство и това е прозрачна, публично-достъпна информация. 
 
За организирането на научния фестивал са “виновни” основно от Британския съвет(образователна и културна организация), МОН и Столична община. Големи играчи в ГМО бизнеса, от където и да ги погледнеш 😉 Duh.
 


Освен други будни млади хора, които бяха отишли заради интереса си към науката, в оборването на несъстоятелните аргументи и обвиненията във финансов интерес се (след като чухме един куп глупости) се включи и Доц. д-р Георги Милошев – ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН. Г-н Милошев не е обвързан по никакъв начин с ГМО производство, но за сметка на това е високо-квалифициран експерт, на когото се плаща…Да се занимава с наука и да разчита на факти, които е установил в лабораторната работа.


От друга страна е безспорен факт, че дружества като Агролинк и Армина печелят пряко от биоземеделиe и биокозметика. Те имаха човек на мениджмънт позиция сред Анти-ГМО лобито в залата. Случайно или не г-жа Николова беше също и единственият човек с научно образование (в областта на природните полимери, не генната модификация) в този ъгъл на боксовия ринг. Дълго търсих, но не намерих никакви научни публикации на Светла Николова онлайн- само статии в новинарски, бизнес и еко издания. За сметка на това намерих обстойна и прозрачна информация за публикациите и дългогодишната работа на доц. Милошев като гост учен в американски и британски лаборатории, ръководител на горепосочената лаборатория в БАН и т.н. Правете си сами изводите.


Г-н Милошев каза доста на брой и много интересни неща по време на дискусията в залата и навън, но най-добре и най-кратко синтезираното е: „Моята позиция изхожда от десетилетия работа в лабораториятпуа. Вашата – от Интернет“. 




Disclaimer: Да, Интернет съдържа фантастичен архив на човешкото познание, но е важно с какви отправни знания подхождаш към него. Има много академични архиви и бази данни с  публикувани научни изследвания, има  хубави блогове за наука, и peer reviewed издания -търсете тях и слушайте хората с повече авторитет. Все нещо повече са научили за години в реномирани университети от гугълването на теми в нета.

Но…светът е голям и хора с вируса на придобита резистентност към фактите дебнат отвсякъде 😉

 

 

Advertisements

9 thoughts on “ГМО дебат или как да не се държим по време на Фестивал на науката

  1. Прочетох с интерес написаното, Inna.

    Казвате: “Аз не промотирам Монсанто и Макдоналдс – пък и не е зле да се направи разлика между генно модифициране при ядливи растения, фуражни култури и добитък; между полезни генни модификации и боклуците, които се продават във Fast food ресторантите.”
    Вярвам Ви.

    Лекторът обаче сякаш не направи разлика. Той говори точно за изхранването на хората – тоест за ядливите растения. Или греша?
    А патентите върху ГМО ядливите култури не са ли основно собственост на Монсанто?
    Вижте, не смятам, че ще се отметнете от написаното. Просто знайте, че четящите невинаги са екзалтирана, сляпа публика, като онази в залата по време на ГМО лекцията 😉

    Like

  2. Здравейте,
    Г-н Флъд обясни (споменато е и в текста) причините само най-финансово обезпечените и големи корпорации да манипулират производството – не са само Монсанто. Тяхното име е най-широко спряганото и най-противречивото, но в списъка влизат Дау Кемикъл, Синджента, Дюпон и дори Байер, като последните са с доста противоположен на Монсанто имидж. Доста от компаниите в топ 10 са европейски (т.е попадат под регулацията на ЕС) и няколко са японски. Така че образът на американското печалбарство, свързван с ГМО не отговаря точно на действителността.

    А лекторът според мен направи разлика още съвсем в началото, като каза, че итнересът му е основно към ботаниката и той се занимава с генетични изследвания върху растения.

    Чудесно е да има съмнения към определена технология и да се проверява дали тя е най-безопасната и най-добрата възможна. Но начинът, по който беше опонирано точно на тази лекция беше много слаб.

    Like

  3. Не коментирам начина на опониране, въпреки че имам обяснение за него – прави се от хора, дали немалко живот и здраве в битката за опазване на децата ни от научно-търговски експерименти. Само наблюдатели, които са в неведение, могат да си позволят тази степен на критичност към изпускането на нервите на горепосочените хора. Когато се говори за “слабото им опониране”, е справедливо да се даде малко предистория. Обективно, по възможност. Иначе – да, слаб е начинът на опониране с викове. (Коментирах го все пак 😀 )

    Изредените от Вас компании са ми известни, известни са и на всеки, който се интересува. Имиджът им е по-добър от този на Монсанто само за незапознати с материята. Разликите между тях в тази област са само в мащабите. Колкото до американската компания – определено има по-добър имидж, отколкото следва.

    Друго е по-интересно.
    Защо се изнасят лекции за полезността на ГМО в държава, където то е забранено?

    Like

  4. Разбирам ви и на тези теми е трудно човек да се абстрахира от емоционалната реакция и личните си убеждения.

    Но се изнася лекция за полезността на ГМО, защото това е научен фестивал и се говори за научната гледна точка на нещата, а не търговската. Самата технология на модифициране не е нещо лошо и не е нещо опасно. Това дали се злоупотребява с технологията с търговска цен е друга тема, но е много важно на обществото да е известна разликата между двете неща.

    Непознаването на нещо дава пространство за манипулация на общественото мнение по много лесен начин и затова трябва да се чуе и гледната точка ЗА – много вече е казано Против.

    Колкото до забраните: в момента Европейската Комисия обсъжда промени, които да дадат на страните-членки свободата да ограничат или забранят индивидуално култивирането на ГМО на тяхната територия. На ниво ЕС обаче има оторизирани за култивиране И продажба ГМО храни- просто процесът на одобрение е доста дълъг и минава през много фази на проверки. Част от причините за ограничаване е не толкова опасността на самите ГМО продукти, колкото комплексното опазване на биоразнообразието в конкретни региони. Всичко е публично и подробно документирано, а регистърът на одобрени ГМО култури може да бъде намерен тук:
    http://ec.europa.eu/food/dyna/gm_register/index_en.cfm

    Like

  5. Дайте линкове да видим колко хора е спасил от глад този златен ориз. Все пак ГМО се разработва от достатъчно дълго време, за да се види благоприятния ефект върху недохранването в Третия свят.

    Like

  6. Не видях статията ми да е специално за златния ориз. Но ако това асоциирате като umbrella term за всички полезни ГМО – към момента регулаторните бариери (както много се писа по-горе) допускат малкото компании, които могат финансово да установят стабилни позиции на пазара. Т.е употребата е комерсиална, именно защото има прекалено много натиск, за да се даде повече свобода на научните проекти с хуманитарна цел.

    Eто линк на по-достъпен научно популярен език (с много хиперлинкове към статии с добро ниво на аргументация и критично мислене. Има доста какво да се прочете

    http://grist.org/food/why-gmos-do-matter-and-even-more-to-the-developing-world/

    А вече с по-сериозен научен тон и peer reviewed- едно изследване на екипа Николия, Манцо, Веронези и Роселини от Университета в Перуджа.

    http://informahealthcare.com/doi/abs/10.3109/07388551.2013.823595

    Те преглеждат 1783 научни доклади и проучвания, за да търсят статистически и методологически аргументи за или против ГМО. Това е много сериозна статистическа извадка и изводите са, че няма доказателства за вредно действие

    “Our goal was to create a single document where interested people of all levels of expertise can get an overview on what has been done by scientists regarding GE crop safety,” lead researcher Alessandro Nicolia, applied biologist at the University of Perugia, told Real Clear Science. “We tried to give a balanced view informing about what has been debated, the conclusions reached so far, and emerging issues.”

    The conclusions are also striking because European governments, Italy in particular, have not been as embracing of genetically modified crops as has North and South America, although the consensus of European scientists has been generally positive.

    The Italian review not only compiled independent research on GMOs over the last ten years but also summarizes findings in the different categories of GM research: general literature, environmental impact, safety of consumption and traceability.”

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s