Митове за ГМО и здравословното хранене


Christopher-Boffoli-Octopus-Survey-Team-594pxPhotos by: The amazing Christopher Boffoli

*Оцветените части от текста съдържат препратки към

допълнителна информация и статии по засегнатите теми.

След последното издание на Софийски фестивал на науката (СФН) написах доста пространно обобщение на логическите несъответствия (strawman, ad hominem, tu quoque), конфликтът на интереси (да твърдиш, че на учени финансирани основно от университетски институции им е “платено” едва ли не от Монсанто да промотират ГМО докато ти самият получаваш лични облаги чрез лобирането за биопродукти) и липсата на научна култура в излагането на анти-ГМО аргументи (цитиране на дискредитирани научни изследвания без никаква методологическа стойност; пренебрегване на основни научни принципи; избирателно цитиране на факти и тн).

Наскоро имах възможност да си поговоря подробно по въпроса с експерт по генетичното модифициране на растения, който потвърди достоверността на тезите, изложени от учените по време на СФН и се съгласи, че обобщават основните развития в областта и големите проблеми като:

1.стигматизирането на научната работа поради масово информиране от некачествени източници и фундаментално непознаване на тази област от широката публика;

2.поставянето на равен знак между а) корпоративните гиганти (които просперират защото масовата истерия и тежката регулация оставят на пазара само институции с огромни финансови средства) и б) научните лаборатории (които развиват метода и търсят най-добрите му възможни приложения, но срещат безброй пречки и неразбиране).

Ето някои от най-разпространените митове:

christopher_boffoli_01

  1. “Ядем ГМО месо”

Тук трябва да подчертая, че в научните дебати, за които говоря става дума за растения, не за животни. Въпреки, широкоразпространените заблуди, трябва да бъде ясно, че все още няма масово/комерсиално производство на генномодифицирани животински продукти. С други думи: животните, които действително се модифицират на генетично ниво или биват създадени в лабораторни условия без оплождане (от стволови клетки например) никога досега не са стигали до масова продажба в магазините.

Да, има месо от животни, които се хранят с модифицирани фуражни култури, но храненето и наличието на модифицирани гени като част от собствения ти организъм са две съвършено различни неща. Както дебело беше подчертано– няма реномирано научно изследване,  което да е доказало опасност от генномодифицирани растения.

zesty_Christopher_Boffoli

2. “ГМО-тата” (както е популярно да се наричат) са “гумени”, “безвкусни” имитации на плодовете и зеленчуците, които някога ядяхме.

Да, зеленчуците и плодовете, които масово се продават са с добър вид, но лошо качество откъм вкусови характеристики. Това обаче няма абсолютно нищо общо с генното модифициране (което всъщност най-често се прилага за предпазване от различни болести по посевите, и тн).

Ако говорите със сериозен учен, който по-добре познава областта той ще ви каже, че “гуменият” вкус се дължи на комерсиализацията на земеделското производство: фаворизират се по-бързо зреещи сортове или се стимулира изкуствено растежа в оранжерии (за да не се губи време в производствения цикъл); с компактни размери и форми (за да се пренася по-лесно стоката, особено при масово складиране и транспорт на големи разстояния) и често продукцията се бере дълго преди да е истински узряла (особено ако й предстои презокеанско пътуване).

Така че- сърдете се на масовото производство и търсенето на плодове и зеленчуци извън типичните за тях сезони. Комерсиализираната продукция е това, което води до по-ниски вкусови качества, не генната модификация. Не са виновни учените- за тях целият този шум звучи като “Карате ни се за X, докатo ние се занимаваме с Y. И после се чудите от къде на къде твърдим, че на Y “всичко му било ОК”.cb-83. Наблюдават се нетипични физически реакции, алергии и проблеми след консумация на ГМО продукти

  • Все още в земеделието се ползват много различни пестициди (инсектицидите са само един подвид) и много от тях са изключително вредни за здравето. Често докладваните здравословни проблеми са “прехвърлени” набързо към “генното модифициране” без да се провери дали всъщност причината не са химикалите, с които е обработвано дадено разстение
  • При многоклетъчните организми има 21 вида протеиногенни аминокиселини. Както и да модифицирате едно растение, то няма как да съдържа аминокиселина, която не принадлежи към някой от тези 21 протеиногенни вида. Обаче може да се промени пропорцията и ако случайно усвоявате по-зле някоя от тях, което не е било засечено при малки количества, по-голямата концентрация може да предизвика негативна физическа реакция дори към храна, която ви е понасяла добре досега. Това не означава, че в ГМО има нещо вътрешноприсъщо, което вреди на организма ви, а че по принцип има хранителни елементи, които трябва да избягвате в голяма концентрация.

С други думи: масовата паника около ГМО се дължи на липса на задълбочени познания за биологичните и химични процеси и ефектите на съпъстващи фактори, за които не сме наясно. Но е по-лесно да скочим срещу това, за което сме чували от приятели във Фейсбук, отколкото да седнем сериозно и да потърсим научно доказани, емпирично проверени, критично обмислени и подробно изяснени причини.

donut

И сега малко митове за здравословното хранене:

  1. В качествените храни няма химикали

Няма храна, в която да няма химикали. Няма организъм, в който да няма химикали. Oколо 96% от тялото ти са съставени от водород, кислород, азот и въглерод. Останалите 4% съдържат почти цялата Менделеева таблица. На принципа на pharmakon (който древните гърци са разбирали едновремено и като лекарство, и като отрова): определящи за това дали нещо е полезно (или опасно) са количеството и пропорцията.

Aко видите, че даден продукт съдържа живак в микроскопично количество (характерно за морски и речни видове), не си представяйте, че някой е излял термометър в чинията, както едва ли не намеква блогърката FoodBabe, превърнала се в нарицателно за онлайн въздух под налягане. Въпросната мацка е обезпокоително популярна сред орди млади жени, които си мислят че хубавият грим и ярките снимки са гаранция за качествено мнение и попиват ненаситно тонове пълни глупости за храненето, с които научните среди от няколко години се забавляват неистово всяка седмица.
Christopher-Boffoli-images-pop-tart-fracking-695x463

2. Ако мухлясва е истинско, ако не – това е боклук, пълен с ГМО/стабилизатори и тн

Ами не. За развиването на мухъл от спорите, които са във въздуха около нас са нужни две неща: влага и по-висока температура. Pure and simple. Ако си направите домашен хляб и го съхранявате на не много топло и невлажно място, той ще остарее и ще изсъхне (като сухар), но няма да се покрие с мухъл.

christopher-boffoli-photograph-3

3. Всичко био/органично е по-качествено и затова е на по-висока цена

Елементарно сравнение на цените в супермаркета и кварталния ви био-магазин ще покаже, че абсолютно еднакви продукти често се продават с по 50% до 100% надценка, ако самият магазин е брандиран като място за качествена, органична храна.

За храните собствено производство никой не може да ви гарантира дали наистина са 100% отгледани по начина, по който се твърди или това е само маркетингов трик да се привлекат клиенти, които са по-малко чувствителни към високи цени. Да, има и много наистина висококачествени продукти, но невинаги можете да сте 100% сигурни, че един зелен етикет гарантира качество, равностойно на високата цената.

Също така, противно на масовите представи, в биоземеделието се използват пестицидисамо че натурални, а не синтетични. Т.е за същия ефект на защита се използва много по-голямо количество, отколкото еквивалентен синтетичен продукт. Това НЕ означава, че биопродуктите са опасни или токсични: означава, че няма чак такава огромна разлика между тях и качествените конвенционални продукти, произведени по добри стандарти (не говорим за най-евтините и лишени от вкусови качества “боклуци”).

boffoli-snowy-setbacks-lg

4. Всички видове биоземеделие са устойчиви и добри за околната среда и хората

Ако мислите малко по-глобално, това не е така. Например, суперхрани като киноа са все по-модерни в западния свят, но докато ние се храним здравословно, боливийците (които са използвали масово тази култура before it was cool) са на ръба на сериозен недостиг на храна. Колкото повече се търси и има нужда от по-голямо производство, толкова по-скъпо става да си закупиш киноа. В Боливия най-бедните слоеве на обществото преди са разчитали на сравнително евтината и високохранителна култура, но вече става все по-трудно да си я позволят.

В добавка: увеличаването на площи, в които се отглежда киноа, означава че прогресивно намалява земеделският добив на други по-евтини храни и това значително влошава ситуацията за най-бедните прослойки.

Да не говорим, че не навсякъде има условия за отглеждане на желаните култури и транспортът на биопродукти до далечни райони или други държави е свързан с разход на въглероден диоксид. Така че- нещата никак не са едностранни и прости с “полезното”, “опазващото природата” и здравословното.

*Има фантастични източници на знание в Интернет, но трябва да отсяваме като четем: един сериозен научен журнал, подлежащ на кръстосана експертна проверка от хора, които се занимават с генетика на много високо ниво има много по-голяма тежест от някой уебсайт за здравословно хранене, в който не е ясно кой пише, от къде се информира и дали няма икономически интерес да промотира био/органични продукти.

Advertisements

4 thoughts on “Митове за ГМО и здравословното хранене

  1. Страхотно написана статия, изключително многообразно и от различни перспективи погледнато. Аз винаги съм харесвал изключително много как пишеш. Единственото, което според мен липсва са препратки към източниците ти 😉

    Like

    1. Благодаря ти :)! Има препратки из цялата статия: оцветените части от текста имат хиперлинк към допълнителни източници 🙂 Иначе информацията за аминокиселините и комерсиалното производство беше обсъдена по време на разговор с учен, който се занимава с модификация на различни видове пшеница, но мога да потърся и по-подробни статии по темата и да сложа линк

      Like

  2. Статията е супер, защото винаги трябва да търсим истината, имайки предвид различни гледни точки, а дебатите БИО/ГМО, за съжаление, се водят все още предимно на ниво Левски/ЦСКА – с ограничени аргументи и доста избирателно, както за био храните, така и за ГМО-то.
    Няколко бележки от мен: между здравословно хранене и храненето с киноа има космическа разлика. Здравословно е да се храниш сезонно и да балансираш протеини/въглехидрати/мазнини и т.н. Това, какво е модерно в момента и се промотира като супер-храна, е един съвсем отделен въпрос и то рекламно-маркетингов.
    Въглероден диоксид така или иначе се генерира при придвижването на всеки вид храна – независимо дали е ГМО, био или кучешка, българска или боливийска, тъй че този довод важи с пълна сила за всички продукти.
    Друго: какво е био всъщност? Замисляме ли се, че наричаме “био” една храна, която прадедите ни са наричала просто храна? Биохраните винаги ще носят стигмата на по-скъпите, но все пак нека не забравяме, че това не е някакъв нов екзотичен уникален вид храна, а напротив – пра-храна, тази във вида, в който природата е създала. За съжаление, в съвременния свят не здравия разум, а свободният пазар регулират реалността, затова и сме изправени пред извратени казуси като този да наричаме естествената си храна със специално име и да си мислим за нея като за нещо велико и само за богати. Ми, не.
    А в конвенционалното земеделие в момента въобще няма нищо, ама нищо нормално – хората, които работят на полето, са облечени като за война, с противозащитни костюми и маски от глава до пети. Всъщност, грешка – те така изглеждат в добрия случай – в най-честия такъв, тези хора са в бедни страни от третия свят и пръскат пестициди по забрадки и къси панталони, без никаква грижа за тяхното здраве, за да произвеждат за нас, северните портфейли. Това, че здравето на всички страда – и земеделц, и консуматори – явно е въпрос, от който търговците не се трогват.
    И понеже темата е дълга, последна мисъл от мен: науката е супер, но трябва и да е приложима в живия живот и да служи на хората, живеещи този живот. Наука, която не го прави, няма смисъл.
    Поздрави!

    Like

  3. Здравей 🙂 Благодаря за подробния коментар. Много важни и интересни аргументи даваш и съм съгласна, че маркетингът и подходът към продаване на определени актуални за пазара храни играе огромна роля. В положителен план: подхранва (pun intended) идеята, че е важно да обръщаме внимание на качеството и произхода на храната, която ядем. В по-негативен аспект: често е трик за оправдаване на по-високи цени, които са повече premium pricing, отколкото провокирани от реална себестойност/качество.

    Иначе цялата идея на науката е да бъде практически-приложима и полезна 🙂

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s